Апартамента на Ема Морган

- По-скоро ... впечатлена. Малко са мъжете, които имат силна воля.
След тези думи сама се отдръпнах от него и отидох до нощното си шкафче. Върху него беше чантата ми, а от нея извадих една визитка, на която пишеше "Ема Морган - лекар" и номера му. Не знаех дали да се надявам да се досети, че Алекс ми е брат или да се надявам да не се сети, но така или иначе, предполагах, че ще ми звънне. Подадох му я и се усмихнах широко.
- Не хапя - казах мило - ... много.

Усмихнах се широко и се надявах, че няма нужда да споменавам разговора ни от по-рано, където споменаваше, че Алекс и Чарли може би имат връзка, а аз че Чарли не е била на гости при мен. Тръгнах бавно към леглото, като го оставих малко да помисли и сложих халата си, но после реших така леко да му намекна и казах мило:
- Чантата на ЖЕНА ти е на дивана.

- Е ... не си толкова умен, колкото очаквах - казах като минах покрай него и го погалих нежно по лицето - но да ... най-накрая го разгада.
Завързах халата си и отключих вратата, като влязох в хола и си направих ново кафе, тъй като онова не ме беше разсънило много, защото бях прекалено уморена. Нарочно не му предложих на него, защото той имаше намерение да си тръгне, но нямаше да му откажа, ако пожелаеше да поседи още малко в апартамента ми и да пийне нещо. Май сега наистина имаше нужда от питие, но поне се надявах да не продължи да се разхожда гол, защото Алекс можеше да се събуди скоро.

- Сигурен ли си, че искаш да знаеш - попитах уж притеснено, но с удоволствие щях да му кажа и дори не ми се налагаше да го лъжа - прибрах се към 8/9 и когато влязох, Чарли беше в стаята на брат ми, а вратата беше отворена. Отидох при тях и тя явно се канеше да си тръгне, но й се наложи първо да се облече ... ако ме разбираш.

Тръгнах веднага след него и го хванах за лакътя, като го принудих да се обърне и да ме погледне. Можеше да ми е кеф да правя мръсно на другите, но някак си не исках да му е гадно точно на него. Погледнах го тъжно и казах тихичко:
- Ако имаш нужда от ... да поговориш с някого или каквото и да е друго, с което мога да ти помогна ... просто ми звънни и не се притеснявай за времето.

Погледнах я и казах:
-Добре.. - там стоеше усмивката, която ме правеше да изглеждам весел, но аз знаех само едно нещо. Усмихни се и гледай само напред. След тези думи кимнах и допълних:
-Не се притеснявай.. ще се обадя, а ти кажи на брат си, че може би ще се видим някой път.. - излязох от апартамента и тръгнах към хотела..

Дълго време гледах към празните стълби, като затворих вратата най-накрая. Нямах намерение да казвам на Алекс за случилото се, освен ако не разбереше от някъде и не ме попиташе, но просто знаех как да остана най-невинната.

Оправих се, за да изляза малко. Беше станало късно, но не ми се седеше вкъщи. Гримирах се и сложих по разголени дрехи, а когато минах през хола, видях Алекс на дивана.
- Хей - казах ведро и се усмихнах - как си? Искаш ли да поговорим за днес? Видя ми се разстроен сутринта.

- Доообре - казах усмихнато и реших, че след като не желае да говори, няма да го карам. Облякох якето си и излязох.