Апартамент 212

- Хубав както винаги - казах с мила усмивка, като гледах отражението му в огледалото.
Продължих да се оправям, докато най-накрая не изглеждах достатъчно хубава за мъж като него, но защо не бях и достатъчно добра ... Той знаеше, че ще се забавя и се върна в стаята, като седна на леглото, но ми беше кофти, че го карам да чака и побързах. След 5 минутки бях готова и отидох при него, като седнах на леглото и казах.
- Как изглеждам?

- Нямам никаква представа - казах усмихнато и ентусиазирано, сякаш казвах къде точно искам да отидем.
Този път просто набутах телефона и портмонето си в джобовете, като оставих чантата си в хотела, защото определено не исках да я размъквам насам натам. Хванах Нейтън за ръчичката и двамата тръгнахме да излизаме.

- Спи ми се - казах изморено и се прозях - ти излезни малко, отиди някъде, разходи се. Не се притеснявай за мен ... има кой да ме пази - казах весело и намигнах на дребосъчковците, а те веднага се качиха на леглото и се сгушиха едно в друго.

Сгушех се с мъниците си в леглото и дори не се бях съблякла, когато заспах, а телевизора остана включен.

Чух, че някой чука на вратата, но не отворих, Спеше ми се много, а ако беше Нейтън, щеше направо да влезе. Този някой обаче не спря да чука, а Рошльо отиде на вратата и се разлая. Е вече нямаше как да заспя. Станах и се заклатих сънено, като търках очите си и в първия момент дори не видях кой седи пред мен.

- Не ... няма го - казах през зъби - той едва ли ще иска да правите тойка със сестра ти - казах още по ядосана и понечих да затворя вратата, но той я хвана и ме спря.

- Аааз? - попитах потресена - ти си този, които идва при мен ... защо си мислиш, че аз искам нещо от тяб - накрая започнах да викам и го издърпах навътре, като затворих вратата след него, защото не исках целия хотел да чува как истерясвам - и съм 1000% сигурна, че Нейтън не е със сестра ти - казах сигурна и зачаках поредната му глупост.

Очите ми се изциклиха, а сърцето ми се сви, когато спомена за това. Не знаех, че и той знае, но веднага казах наперено.
- Той отиде там заради мен. Какво се е случило не знам и не ме интересува, но вярвам на Нейтън и когато ми каза, че нищо не е станало, няма защо да се притеснявам - казах аз сигурна, че той не е с нея, но се чувствах наранена от думите на Алекс и за това реших да му покажа, че греши - добре ... звънни й.